Обхват и функции

    Териториален обхват на Басейнова дирекция "Черноморски район"

Басейнова Дирекция „Черноморски район” (БДЧР) е създадена  със заповед на Министъра на околната среда и водите от 2002 г., в съответствие с изискване на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (Рамкова директива за водите, РДВ) и националното законодателство, и е регионална структура на МОСВ. Основната цел на управлението на водите е постигане и/или поддържане на добро състояние на всички водни тела (подземни и повърхностни) като неделим и жизненоважен ресурс, чрез прилагане на басейновия принцип за устойчивото им ползване, осигуряващо в оптимална степен сегашните и бъдещите нужди на населението и икономиката на страната, както и на водните екосистеми.
Със Закона за водите, на територията на Република България, са определени 4 района за басейново управление: Дунавски район с център Плевен, Черноморски район с център Варна, Източнобеломорски район с център Пловдив и Западнобеломорски район с център Благоевград.           
Черноморският район за басейново управление включва всички реки, формиращи своите течения главно на българска територия, които се вливат в Черно море директно или посредством крайморски езера и заливи. В ЧРБУ попада и българската акватория на Черно море – крайбрежните морски води, териториалното море и изключителната икономическа зона.

Речни басейни в ЧРБУ

Водосборните области на реките, вливащи се в Черно море (от север на юг), в т.ч. прилежащи езера, са обособени в следните речни басейни:

Добруджански Черноморски реки

Речният басейн се намира в най-северната част на ЧРБУ и е с площ на водосбора 520 km². Най-голямата река в речния басейн е Батова, с водосборната площ е 339 km² и дължина - 39 km. Освен Батова към този тип принадлежат и седем малки рекички с дължини между 3 и 13 km и водосборни площи между 4 и 90 km².

Река Провадийска

Водосборът на река Провадийска е разположен на юг от Добруджанските черноморски реки и заема площ 2 132 km². С дължина 119 km и кота на извора 426 m река Провадийска е основната река в речния басейн.  Тя има осем притока, от които най-значителни са Крива река (с дължина 48 km и водосборна площ 218 km²), р. Главница (с дължина 41 km и водосборна площ 375 km²) и река Девненска (с дължина 27 km и водосборна площ 201 km²). Варненско езеро представлява крайбрежен лиман с тясна и издължена форма, дължина около 15 km и средна ширина около 1,3 km. С дълбочината си от 19 m и обема си от около 170 млн. m³ то е най-дълбокото и най-голямото по обем езеро в България.

Дерета Приселци - Черноморец

Речният басейн включва само малки водни течения, които директно се вливат в Черно море. Поради малкия си размер нито един от водните обекти в обхвата му не е определен като повърхностно водно тяло по смисъла на РДВ.

Река Камчия

С площ на водосбора 5 358 km² и средна надморска височина 327 m речният басейн е най-големият в ЧРБУ. Река Камчия се образува от сливането на реките Голяма Камчия и Луда Камчия, на 26 m надморска височина. Протича в източна посока в широка долина  между Авренското (Момино) плато на север и Камчийска планина на юг.

Севернобургаски реки

Основните реки в речния басейн са Фъндъклийска, Панаирдере, Двойница, Вая, Дращела, Хаджийска, Ахелой, Курбардере, Айтоска и Чукарска (Чакърлийска). Общата водосборна площ на речния басейн е 2 185 km². Реките в обхвата на речния басейн са сравнително къси, с малки водосборни площи.

Мандренски реки

Основните реки в речния басейн са Русокастренска, Средецка, Факийска, Изворска, които се вливат в Черно море чрез езеро Мандра. Река Русокастренска  води началото си от р. Чаирска, която извира от в. Бадбунар. Дължината й е 65,4 km, а водосборната площ 525 km². Река Средецка извира северозападно от в. Тетрабаир в местността Габъра, на 3 km западно от с. Деница, област Ямбол. Дължината й е 69 km а водосборната площ - 985,3 km². Река Факийска се формира от множество притоци близо до българо-турската граница. Дължината й е 87,3 km, а водосборната площ- 641 km².

Южнобургаски реки

Основните реки в речния басейн са Ропотамо, Дяволска, Караагач, Лисово дере, Маринка, Отманли. Последните две се вливат директно в Черно море в залива Цигански пристан. Река Ропотамо извира от североизточното подножие на странджанския рид Босна. Най-големият ѝ приток е Росенската река (Мехмеченската река или Цера), извираща от Медни рид над с. Росен. Дължината на реката е 48,5 km, а водосборната площ - 249 km². Река Дяволска се влива в Черно море южно от гр. Приморско. Дължината й е 37 km, а водосборната площ - 133 km². Река Караагач  е с дължина 15 km, тече южно от гр. Китен и образува дълбок естуар при вливането си в Черно море, който на места достига дълбочина до 11-14 m.

Река Велека

Изворът на р. Велека се намира на турска територия и представлява множество карстови извори в близост до с. Ковчаз. На турска територия реката протича в гъсто залесен басейн и минава българо-турската граница на около 500 m от с. Мориане. Дължината ѝ е 147 km, а водосборната й площ - 995 km².

Река Резовска

Река Резовска е гранична река. Тя извира на територията на Турция, източно от Ковчаз, от най-високата част на Странджа и тече в източна посока. След с. Паспалово реката служи за граница между България и Турция до устието си в Черно море при с. Резово. Общата дължина на реката е 112 km. Водосборният й басейн обхваща площ от 738 km², от които 183 km² на българска територия. Най-големият й приток е              р. Велика. Характерно за притоците на Резовска е, че рез лятото повечето от тях пресъхват, като само на отделни места се запазват вирове с голяма дълбочина (2-3 m), предимно в техните горни и средни течения.

Езерата, разположени по Черноморското крайбрежие, са основно лимани (Дуранкулашкото, Езерецкото, Шабленско, Варненско, Белославско, Бургаско и Мандренско езеро (Узунгерен) и лагуни –(Атанасовско, Поморийско, езерата-блата Алепу, Аркутино, Стомоплу, Шабленска тузла, Неновска и Балчишка тузла). Повечето от  тях са съсредоточени около двата най-големи залива – Варненски и Бургаски.  Варненско езеро е най-голямото по обем (около 170 млн. m³) и най-дълбокото българско крайморско езеро.  Дължината му е 15 km, а средната ширина - 1,3 km. Дълбочината му достига 19 m.

Бургаско езеро е най-голямото по площ (27,60 km²). Разположено е в Бургаската низина, до устието на р. Айтоска. Отделено е от морето с тясна пясъчна коса и има ниски и заблатени брегове. Дължината му е 9,50 km, а средната му дълбочина е около 1 m. Солеността  му е значително по-висока от тази на останалите големи лимани. Атанасовското езеро представлява свръхсолена лагуна, образувала се в резултат от преграждане на плитък залив с пясъчна коса. Езерото е много плитко (дълбочина до 1 m).

Комплексни и значими язовири

В обхвата на ЧРБУ попадат следните комплексни и значими язовири съгласно Приложение № 1 към чл. 13, т. 1 от Закона за водите: „Тича“, „Камчия“, „Съединение“, „Георги Трайков“, „Порой“, „Ахелой“ и „Ясна Поляна“. Най-големият от тях е язовир “Георги Трайков”, с полезен обем над 300 млн. m³.

Минерални води

Черноморският район е богат на подземни минерални води. Най-значими водоносни хоризонти са Сарматския и Малмваланжския (с температура на водата от 20°C до 55°C).  Естественият им ресурс е от порядъка на 10 – 12 m³/s.

   
    Структура на Басейнова дирекция "Черноморски район"

    Функции на Басейнова дирекция "Черноморски район" - подробно тук.

    Басейнова Дирекция "Черноморски район"  извършва планиращи, контролни, информационни функции, както и стопанисване на водите, изключителна държавна собственост.