Експертите от метеорологичните служби трябва да имат основна роля, когато се подготвят плановете за управление на рискове от наводнения, според д-р Анастасия Стойчева, ръководител отдел „Метеорологични прогнози“ в Национален институт по метеорология и хидрология, част от МОСВ.
Югоизточна България се отличава с екстремни валежи, като този в Ахтопол, през 1994 година, който достига 463 литра на квадратен метър. През 2017 година река Велека излиза от коритото си. „За разлика от други райони в страната, където подобни валежи падат по-рядко, тук те се случват много по-често. Колегите от департамент „Метеорология“ разполагат с точни данни къде, в кой район, какви количества са падали назад в миналото. Няма кой друг да предостави такава информация“.
Краткосрочна прогноза за разпространението на отпадъци и различни потенциални замърсители, транспортирани от речните води в Черно море след наводненията бе изготвена от доц. д-р Николай Вълчев и гл. ас. д-р Радослава Бекова от Институт по океанология към БАН.
Според прогнозата за скоростта и посоката на теченията, (както и поривите на вятъра) в Черно море за периода от 6 до 9 септември, продуцирана от Черноморския център за мониторинг и прогнози, се очаква част от внесените отпадъци от сушата и потенциални замърсители да се отложат по морското дъно, като се ограничат в прилежащите заливи (Приморско, Китен, Лозенец, Арапя, Царево, Варвара, Ахтопол, Синеморец, Силистар), а друга част - по морската повърхност и плажни ивици в дадените райони.
Наблюдаваното явление е в резултат на покачване на морското ниво, свързано с преминаването на Средиземноморски циклон и бурните североизточни ветрове, от една страна, и голямото количество валежи, от друга. Това са два различни източници на наводнение, които се наслагват, като усложняват обстановката и способстват задържането на големи водни обеми в крайбрежната зона.